* * *
Едно несподелено щастие те измъчва.
Едно желание - тя, но тя гръб ти обърна.
Любовта разкъсва душата ти ден след ден.
Тлееш обсебен, запленен и дори пред себе си
отричаш, че за нея дишаш.
Пожертва всичко - приятелите си, сърцето си,
мен и себе си най-вече! Сляп си, неспособен си
вече да обичаш.
Но ти избра съдбата си, пътя, по който пое.
А аз те пуснах, със сълзи в очите.
Лети, отиди при нея или друга намери.
Днес, по-силна, мога да призная,
че животът и без теб върви,
и без теб има щастие и сълзи!
Сбогом и дано ти провърви!
© Мария Георгиева All rights reserved.
