* * *

Отново съм заспала в ръцете му,

а тишината, знаеш, може да проглушава;

и в момента ми крещи,

че те ме прегръщат и галят, и драскат, че ми носят рози, сребро и шоколад.

 А всъщност никога не са били мои. 

 Невъзможна съм

 а се разминаваш с толкова други красиви усмивки. Достъпни, шепнещи мили думи,

 винаги готови да целуват – само срещу рози, сребро

 и шоколад.