* * *
411
0
0
Отново съм заспала в ръцете му,
а тишината, знаеш, може да проглушава;
и в момента ми крещи,
че те ме прегръщат и галят, и драскат, че ми носят рози, сребро и шоколад.
А всъщност никога не са били мои.
Невъзможна съм
а се разминаваш с толкова други красиви усмивки. Достъпни, шепнещи мили думи,
винаги готови да целуват – само срещу рози, сребро
и шоколад.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Антония Все права защищены
