26 mar 2007, 17:16

* * *

  Poesía
963 0 4

Обичаш го, аз също го обичам,
сърцето си на него подарих
и дори пред тебе да отричам,
целувките му тъй и не изтрих.

Кажи ми как да го забравя,
любовта си как да изгоря,
мога ли за него да мечтая,
без да ме намразиш за това?

Все на безразлична се преструвах,
отблъсквах го, а вътрешно горях,
мечтаех си пред теб да го прегърна,
приятелко, дори и да е грях!

Да го целувам, нежно да го галя,
на рамото му да сведа глава,
да го обичам както заслужава,
без да роня сълзи след това!

Искам да съм с него, но не мога:
твоите очи ме спират всеки път,
пълни са с толкова отрова,
с много обич, жал и скръб!

Погледът ти няма да забравя,
не ще мога болката да залича,
тези две неща не се прощават -
предателството ми и любовта.

От сърцето си не мога да изтрия,
името му, написано с кръв
не знам къде мога да скрия
толкова измами, сълзи и скръб!

Винаги ще го обичам, зная,
ще го помня цял живот така,
но в сърцето му с красота
ще напиша друго име - Райа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ей,това съм ти го чела Жестоко!
  • Мило момиче, много момчета /а също и мъже/ са незрели като хора и цял живот остават незрели. Те са като пеперудите скачат от цвят на цвят. Стисни зъби и не показвай болката си пред него.
  • Хубав стих, но последната строфа го разхлабва.
  • Ако това е болката,която изпитваш...мога да кажа единствено,че никак не е малка...и никак не е лесно...един съвет-Бори се мила!Доколкото стиховорението-страхотно е! Браво!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...