* * *

4 jun 2013, 10:19

Poesía » Otra

674 0 0

Плачат очи натъжени,
плаче душа наранена,
плаче мисъл осквернена.
Мисли, чисти и пак тръни
ти по пътеката си бяла!
Живей, живей напук на всичко,
сърцето изтерзано пак реве
и къса мислите в главата
в утайка спират на ума!
Кога ще мога да почина
от тягост, мъка и нега,
затуй, че пръкнала съм се на земята ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas