* * *

Колко ти трябва, за да бъдеш съдба,
вяра и път на желание,
жаден за още изпускаш мига...
трябва и малко старание...
Влюбване, трепети, лилави стрели,
изгубване, падане...
мъка, сълзи...
и боли ли, боли...
Колко ти трябва, да обичаш до края...
заедно двама в ада и рая...
Многото малко е, а щастието се гради,
понякога изгнилата греда е трудно да се подмени...
И тук на помощ идва горе - редното старание...
Съдбата ти не е река с течение,
а мисъл и желание...