31 jul 2009, 17:12

* * * 

  Poesía
771 0 1

Цяла нощ ли ще търся отговори?
Цяла нощ ли ще лея тези сълзи?
Само приятел може да ми отговори,
ако сърцето си за мен отвори.
Но приятели аз нямам
и сърцето си така ранявам.
А раната в него ще порасне
и после едва ли ще зарасне.
От кого помощ да потърся?
Как от скуката да се отърся?
Къде приятeли да си намеря?
Писна ми вече само да се чумеря!
Къде да намеря свестен човек?
Искам и аз да съм такава!
Не каквато ме прави света,
а каквито обикновените хора са!
Но назад връщане няма,
ще си потъвам в тази яма...
която съдбата е копала,
за да съм такава,
каквато трябва да съм.
И да не си представям, че т'ва е гаден сън.
И когато стигна до дъното в ямата,
няма да се събудя,
а ще падна на земята.
Има ли кандидати за приятели...!?
Не ми пука бедни или богати!
Гледам само вътре в сърцата.
Интересува ме също и душата.
На милите винаги път давам,
а на лошите не прощавам.
Ако много ме мразите, ме довършете,
за това на никой няма да вържа ръцете.
И без това някога ще си умра
в тази гадна яма на смъртта.

© Катерина Карагьозова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мило дете,ще имаш приятели разбира се.Има толкова добри хора по света.Толкова си малка и крехка а пишеш за гадната яма и смъртта.Не трябва така.Когато човек силно си пожелае нещо то обезателно става!Прегръщам те миличка!
Propuestas
: ??:??