24 mar 2018, 1:00  

---

  Poesía
1.4K 1 2

Още един самотен остров

се появи сред бурното море.

Още един Летящ Холандец

по пътя син не ще се спре.

Още една душа изгубена

пое по друг, по свой нов път!

Още една Любов прокудена

се спря на този кръстопът,

та там да чака този миг,

когато островите ще се слеят –

ще се превърнат в материк!

О – туй ще бъде Светопредставление -

на здравия,гранитен материк

ще дойдат всякоя Любов и Кораб,

ще долетят и всичките Души,

ще бъде всичко най-красиво

и Любовта ще процъфти!

Но... още тихо е. Безбурното море

все още мие моя бряг гранитен.

И днес Холандецът не ще се спре

тук – в тихия безбурен пристан.

Все още моята Душа 

се лута някъде из Мрака!

Все още вън не спира се Дъжда.

Все още тихо е. Но аз ще чакам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Момчил Манов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво! Много!
  • Много силно изразено чувство на самота. А лирическият герой вместо да стои и да чака, защо не се размърда малко? Извоюваният успех е в пъти по-сладък от поднесения наготово.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...