---

24 мар. 2018 г., 01:00 2018-04-30T11:00:38+03:00

Поэзия

1097 1 2

Още един самотен остров

се появи сред бурното море.

Още един Летящ Холандец

по пътя син не ще се спре.

Още една душа изгубена

пое по друг, по свой нов път!

Още една Любов прокудена

се спря на този кръстопът,

та там да чака този миг,

когато островите ще се слеят –

ще се превърнат в материк!

О – туй ще бъде Светопредставление -

на здравия,гранитен материк

ще дойдат всякоя Любов и Кораб,

ще долетят и всичките Души,

ще бъде всичко най-красиво

и Любовта ще процъфти!

Но... още тихо е. Безбурното море

все още мие моя бряг гранитен.

И днес Холандецът не ще се спре

тук – в тихия безбурен пристан.

Все още моята Душа

се лута някъде из Мрака!

Все още вън не спира се Дъжда.

Все още тихо е. Но аз ще чакам!

goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-03-25T07:42:12+03:00

Много е хубаво! Много!
petq.1 (Petq Petrova)

2018-03-24T10:23:51+02:00

Много силно изразено чувство на самота. А лирическият герой вместо да стои и да чака, защо не се размърда малко? Извоюваният успех е в пъти по-сладък от поднесения наготово.