3 jun 2015, 20:52

Абадон 

  Poesía » Odas y poemas
693 0 1

Абадон

 

 

Пред бездънната бездна,

когато накрая самотен застанеш

и молитва празна, безплодна

към Бога страстно подхванеш

спомни си тогава за мене

и за моите дарове,

припомни си себе си

и грешни си блянове…

Те при мен те доведоха,

за да станеш нещо велико, красиво,

но и на робство също те обрекоха

и сега си нещо грозно и сиво.

Наместо кесарски венци

глава ти славно да кичат,

сега си просто една кукла на конци,

която всички горчиво отричат.

Но аз ще ти дам свободата

да получиш мечтаното отмъщение

-в замяна ще почиташ Сатаната

и ще отичаш Христовото Възкресение.

Сега си повторно сътворен,

но по мое точно подобие

и дълбоко в теб е затворен

духът на изконното възмездие.

С него руши и убивай

света и душите човешки

-всички на вечно страдание обричай,

докат береш плодовете от своите грешки.

Накрая докажи, че си вече достоен

да заемеш моето място,

да поведеш с вика си боен

морето от демони, черно и бясно,

и тогава със тъмните рицари

ще яздиш във вечен синхрон

и прилични на варвари

ще превземете Божия трон,

докат хорски гробòве поглъщаш

и земята в пепел превръщаш

точно като същински Абадон!

 

 

Кристиан Дочев

3-ти Юни, 2015г.

© Кристиан Дочев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хемингуейе, не знам ти какво ще си отрежеш, но пък знам аз какво ще резна! Кръц-кръц.
Propuestas
: ??:??