Абадон

Jun 3, 2015, 8:52 PM

Poetry » Odys and poems

809 0 1

Абадон
Пред бездънната бездна,
когато накрая самотен застанеш
и молитва празна, безплодна
към Бога страстно подхванеш
спомни си тогава за мене
и за моите дарове,
припомни си себе си
и грешни си блянове…
Те при мен те доведоха,
за да станеш нещо велико, красиво,
но и на робство също те обрекоха ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Абадон

Want to read more?

Random works