* * *
Ти в мислите ми идваш вечер мълчалива
и до зори не ме оставяш да заспя,
като създание неземно, нежна самодива,
ти палиш огън в мен и аз горя.
И пламъците ме обгръщат с ярост дива,
и буден съм, но чувствам, че летя,
изчезва мигом всяка мисъл сива
и всичко се изпъстря във цветя.
Ти водиш, а пътеката се скрива,
а аз като във транс след теб вървя.
Отпиваме от ручея с водата жива,
щом двама сме, не ще се уморя.
Но тъмнината бавно си отива
и скоро тук при нас ще е денят,
не си отивай, моя малка самодив,а
аз обещавам буден да стоя.
4.9.06.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© ТЕО ТЕО Todos los derechos reservados
