17 may 2006, 20:03

Абитуриентка

  Poesía
1.4K 0 6

     Абитуриентка 

Откъде се взеха тези лимузини?

И градът по другому заживя...

Повтаря се от толкова години

балът Еверест на младостта.

Сега светът е различен за нея,

защото актрисата в него е тя –

момичето все още на мама,

разперващата криле млада жена.

Слънчеви лъчи огнено вплела

с многоцветен кичур в черни коси,

сърцето трепти и напира

под жадуващите ласки нежни гърди,

а лицето й сякаш пулсира,

гримът подчертава развълнуваните очи.

Бала си тя иска да изживее,

за да го запомни занапред.

Ще танцува и сигурно ще пее,

в краката й ще бъде светът.

Тази нощ е мигът й върховен –

вододела с емоцията на достигнат връх.

И със зората ще й изглежда съдбовен

първият изгрев от следващия живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светослав Статев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Силве и Дими! Радвам се на оценките ви за това, че ви напомних един чудесен миг от предишния ви живот. А ти брате Бруте (Хенри демек) къде се буташ при абитуренките не знам. Шегувам се, благодаря ти и на теб и поздрав!
  • Чудесно е, Светославе! Благодаря, че ми припомни тези незабравими емоции!
  • Много е искрено е красиво.Поздрав от Хенри!
  • Благодаря, Доли! А на теб, Гери, специални благодарности. Вашите коментари са част от моето вдъхновение да пиша.
  • Браво, браво! Този миг се помни вечно - несравним, незабравим! Всяка млада госпожица тогава се чувства като кралица! Поздравче!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...