17.05.2006 г., 20:03

Абитуриентка

1.4K 0 6

     Абитуриентка 

Откъде се взеха тези лимузини?

И градът по другому заживя...

Повтаря се от толкова години

балът Еверест на младостта.

Сега светът е различен за нея,

защото актрисата в него е тя –

момичето все още на мама,

разперващата криле млада жена.

Слънчеви лъчи огнено вплела

с многоцветен кичур в черни коси,

сърцето трепти и напира

под жадуващите ласки нежни гърди,

а лицето й сякаш пулсира,

гримът подчертава развълнуваните очи.

Бала си тя иска да изживее,

за да го запомни занапред.

Ще танцува и сигурно ще пее,

в краката й ще бъде светът.

Тази нощ е мигът й върховен –

вододела с емоцията на достигнат връх.

И със зората ще й изглежда съдбовен

първият изгрев от следващия живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Статев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Силве и Дими! Радвам се на оценките ви за това, че ви напомних един чудесен миг от предишния ви живот. А ти брате Бруте (Хенри демек) къде се буташ при абитуренките не знам. Шегувам се, благодаря ти и на теб и поздрав!
  • Чудесно е, Светославе! Благодаря, че ми припомни тези незабравими емоции!
  • Много е искрено е красиво.Поздрав от Хенри!
  • Благодаря, Доли! А на теб, Гери, специални благодарности. Вашите коментари са част от моето вдъхновение да пиша.
  • Браво, браво! Този миг се помни вечно - несравним, незабравим! Всяка млада госпожица тогава се чувства като кралица! Поздравче!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...