17 мая 2006 г., 20:03

Абитуриентка

1.4K 0 6

     Абитуриентка 

Откъде се взеха тези лимузини?

И градът по другому заживя...

Повтаря се от толкова години

балът Еверест на младостта.

Сега светът е различен за нея,

защото актрисата в него е тя –

момичето все още на мама,

разперващата криле млада жена.

Слънчеви лъчи огнено вплела

с многоцветен кичур в черни коси,

сърцето трепти и напира

под жадуващите ласки нежни гърди,

а лицето й сякаш пулсира,

гримът подчертава развълнуваните очи.

Бала си тя иска да изживее,

за да го запомни занапред.

Ще танцува и сигурно ще пее,

в краката й ще бъде светът.

Тази нощ е мигът й върховен –

вододела с емоцията на достигнат връх.

И със зората ще й изглежда съдбовен

първият изгрев от следващия живот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светослав Статев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Силве и Дими! Радвам се на оценките ви за това, че ви напомних един чудесен миг от предишния ви живот. А ти брате Бруте (Хенри демек) къде се буташ при абитуренките не знам. Шегувам се, благодаря ти и на теб и поздрав!
  • Чудесно е, Светославе! Благодаря, че ми припомни тези незабравими емоции!
  • Много е искрено е красиво.Поздрав от Хенри!
  • Благодаря, Доли! А на теб, Гери, специални благодарности. Вашите коментари са част от моето вдъхновение да пиша.
  • Браво, браво! Този миг се помни вечно - несравним, незабравим! Всяка млада госпожица тогава се чувства като кралица! Поздравче!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...