3 dic 2011, 10:14

Аборт

Poesía » De amor

1.8K 0 17

Колко бързо сбогувах се с теб...
с теб, мъниче от мойта утроба...
Че животът не ти даде ред...
твоя майчица стана ти бога.

Предпочете те в кофа за смет...
този жалкият...
твоят създател...
като толкоз ненужен предмет...
той пред своята съвест предател.

Аз навярно си нямах късмет...
Съжалявам, че него обичах.
Ние пътя с погрешен билет...
с тебе сбъркахме, мое мъниче!!!

01. 12. 2011

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

veesii70 (Веселка Стойнева)

!!!...

2011-12-03T22:10:06+02:00
Rossiana (Роси Савова)

От болката човек помъдрява, а от това още повече боли.
Стих, бликнал от чиста душа. За повече нямам думи...

2011-12-03T19:47:56+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Няма да изтривам първия коментар,/няма да е коректно/ дори не знам защо го написах, като въпрос, навярно, защото, каквото и да следва аз не бих се съгласила доброволно, като знам, колко съм искала и чакала детето си...
Болката е голяма, и си личи във всяка дума...

2011-12-03T18:52:33+02:00
sani-ti (Таня Иванова)

О! Случва се...
Поздрав, много е трогателно и безнадеждно тъжно, като жестоката реалност!

2011-12-03T18:41:50+02:00
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

Разтърси ме до основи, Красимира!...Споделената болка, казват хората е половин болка, но все пак остава болка!

2011-12-03T17:35:27+02:00

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0