Колко бързо сбогувах се с теб...
с теб, мъниче от мойта утроба...
Че животът не ти даде ред...
твоя майчица стана ти бога.
Предпочете те в кофа за смет...
този жалкият...
твоят създател...
като толкоз ненужен предмет...
той пред своята съвест предател.
Аз навярно си нямах късмет...
Съжалявам, че него обичах.
Ние пътя с погрешен билет...
с тебе сбъркахме, мое мъниче!!!
01. 12. 2011
© Красимира Касабова Всички права запазени