3.12.2011 г., 10:14

Аборт

Поезия » Любовна

1.8K 0 17

Колко бързо сбогувах се с теб...
с теб, мъниче от мойта утроба...
Че животът не ти даде ред...
твоя майчица стана ти бога.

Предпочете те в кофа за смет...
този жалкият...
твоят създател...
като толкоз ненужен предмет...
той пред своята съвест предател.

Аз навярно си нямах късмет...
Съжалявам, че него обичах.
Ние пътя с погрешен билет...
с тебе сбъркахме, мое мъниче!!!

01. 12. 2011

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

veesii70 (Веселка Стойнева)

!!!...

2011-12-03T22:10:06+02:00
Rossiana (Роси Савова)

От болката човек помъдрява, а от това още повече боли.
Стих, бликнал от чиста душа. За повече нямам думи...

2011-12-03T19:47:56+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Няма да изтривам първия коментар,/няма да е коректно/ дори не знам защо го написах, като въпрос, навярно, защото, каквото и да следва аз не бих се съгласила доброволно, като знам, колко съм искала и чакала детето си...
Болката е голяма, и си личи във всяка дума...

2011-12-03T18:52:33+02:00
sani-ti (Таня Иванова)

О! Случва се...
Поздрав, много е трогателно и безнадеждно тъжно, като жестоката реалност!

2011-12-03T18:41:50+02:00
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

Разтърси ме до основи, Красимира!...Споделената болка, казват хората е половин болка, но все пак остава болка!

2011-12-03T17:35:27+02:00