krasini (Красимира Касабова)
139 104
Dec 3, 2011, 10:14 AM

Аборт 

  Poetry » Love
1363 0 17

Колко бързо сбогувах се с теб...
с теб, мъниче от мойта утроба...
Че животът не ти даде ред...
твоя майчица стана ти бога.

Предпочете те в кофа за смет...
този жалкият...
твоят създател...
като толкоз ненужен предмет...
той пред своята съвест предател.

Аз навярно си нямах късмет...
Съжалявам, че него обичах.
Ние пътя с погрешен билет...
с тебе сбъркахме, мое мъниче!!!

              01. 12. 2011



© Красимира Касабова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • !!!...
  • От болката човек помъдрява, а от това още повече боли.
    Стих, бликнал от чиста душа. За повече нямам думи...
  • Няма да изтривам първия коментар,/няма да е коректно/ дори не знам защо го написах, като въпрос, навярно, защото, каквото и да следва аз не бих се съгласила доброволно, като знам, колко съм искала и чакала детето си...
    Болката е голяма, и си личи във всяка дума...
  • О! Случва се...
    Поздрав, много е трогателно и безнадеждно тъжно, като жестоката реалност!
  • Разтърси ме до основи, Красимира!...Споделената болка, казват хората е половин болка, но все пак остава болка!
  • Без думи пред изборът за болката!
  • Само Бог дава и взема...добре написан текст,като се има впредвид тежкото страдание на лирическата
    Ох, а още по-тежко е напоследък деца да се сбогуват с майките си
  • Докосващ финал!
  • Да разбирам ли, че е станало с твоето съгласие, или е инцидент...
  • Съжалявам за несъстоялия се живот!Но силата,която дава на един живот,а на друг не,навярно си има своето основание.Нали няма нищо случайно...
    Или всичко е случайно?!
    Ще преодолееш болката и живот ще носиш пак!!!
    Привет!
  • Съжалявам за болката ти,много е тъжно.Пожелавам ти да имаш щастието да станеш майка и да свържеш живота си с най-подходящия мъж за теб.

    Много тъжно наистина.Съжалявам още веднъж!Желая ти от все сърце още едно малко мъниче,което да те радва до живот!
  • Силна творба !Поздрав!
  • тежък стих!!!
  • !!!!!!!!!!!!
  • Поздравявам те с един мой подобен стих!

    Ти идваш тихо и греховно
    с плахи стъпки от една вина.
    И в тишината чувам вик: "Роди ме!"
    Дете съм на една мечта."
    Мечтите от утроби се не раждат.
    Мечтата... просто е мечта.
    А ти си истинко, реално,
    копнеещо с живот да те даря.
    И питам се: Че кой ми дава право,
    да решавам пътя на една душа?
    Но, щом в живота избор нямам -
    принудена съм с тебе да се разделя.
    Сълзите от въздишките се раждат.
    Чрез моя стон проплакваш ти.
    Дошъл е края на едно начало -
    залог за бъдещите дни.
    Когато вечноста ни срещне,
    душата ми, ще те познае.
    И цялата любов към теб стаена,
    ще ти предам от него и от мене.
  • Напълни ми очите със сълзи!Истинско и прочувствено произведение!Докосна ме!
  • Освен, че е смислен, е и хубаво написан този стих! Докосна ме!
Random works
: ??:??