portos (Христофор Тодоров)
34 71
31 ene 2009, 7:45

Абсентово признание 

  Poesía
613 0 5
Когато те обикнах, на теб се во веки орисах
и се обрекох да те пазя в свойте страсти,
във апокрифи недостъпни те описах
и те изпълних хубав, неподвластна.

Побягнах, за спасение се молех,
заплаках във молитва за жена,
пред тебе се изпречих безпризорен
и потопих се в твойта тишина.

Зарових се в дъха ти необятен
и взех си сбогом със съдбата своя,
ума си болен, уморен надбягах,
на идоли езични се помолих.

Надежда исках да ти дам,
а ти ми даде сила,
от бесовете свои обладан,
намерих твоята закрила.

И силен бях...
Ти бе красива...
В очите ти погледнах
и прозрях:
Завинаги любима...!

© Христофор Тодоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да от абсента е и от много други неща , които не са препоръчителни за простолюдието, всъщност тази страна никога не е разбирала своята аристокрация.
  • с Нико да не сте били в една детска градина ?
    м?
  • Това също ми хареса!
  • Харесах!
    /извини ме, ако не съм разбрала, но не трябва ли да е
    "във апокрифи недостъпни те описах
    и те изпълних хубавА, неподвластНА"?/



  • ...И силен бях...
    Ти бе красива...
    В очите ти погледнах
    и прозрях:
    Завинаги любима...!...

    Поздравления, Проиятелю!!!!!
Propuestas
: ??:??