Абсентово признание
Когато те обикнах, на теб се во веки орисах
и се обрекох да те пазя в свойте страсти,
във апокрифи недостъпни те описах
и те изпълних хубав, неподвластна.
Побягнах, за спасение се молех,
заплаках във молитва за жена,
пред тебе се изпречих безпризорен
и потопих се в твойта тишина.
Зарових се в дъха ти необятен
и взех си сбогом със съдбата своя,
ума си болен, уморен надбягах,
на идоли езични се помолих.
Надежда исках да ти дам,
а ти ми даде сила,
от бесовете свои обладан,
намерих твоята закрила.
И силен бях...
Ти бе красива...
В очите ти погледнах
и прозрях:
Завинаги любима...!
и се обрекох да те пазя в свойте страсти,
във апокрифи недостъпни те описах
и те изпълних хубав, неподвластна.
Побягнах, за спасение се молех,
заплаках във молитва за жена,
пред тебе се изпречих безпризорен
и потопих се в твойта тишина.
Зарових се в дъха ти необятен
и взех си сбогом със съдбата своя,
ума си болен, уморен надбягах,
на идоли езични се помолих.
Надежда исках да ти дам,
а ти ми даде сила,
от бесовете свои обладан,
намерих твоята закрила.
И силен бях...
Ти бе красива...
В очите ти погледнах
и прозрях:
Завинаги любима...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христофор Тодоров Всички права запазени
