16 jun 2009, 12:01

Абсолютно: Любов 

  Poesía » De amor
5.0 / 4
1425 0 4

Цъфтят липите

и всичко живо във това градче е под властта

                                                         на аромата,

набъбват кестените,

а непометената улица                           си е постлала

                                       шарената сянка.

И хората вървят

                           така спокойни,

даже в двете кафенета – чудо! – има празни маси,

                                               които вероятно ни очакват.

Ние сме с хванати ръце

                                         и незабелязани

(което всъщност е страшно необичайно точно тук)

се сливаме

                    със светлината, а тя... Тя             цял ден

                                                               има цвят

                                                                       на сутрин.

Не бързаме за никъде.

                 Принадлежим на себе си

                                               и скоро

                                                            ще се любим.

И тогава старите огради        ни правят,

                                             път

прахът и мирисът на козя тор

                                                  изчезват,

а паважът става гладък,

                                         та нищо в този

                                         чуден ден

                                         да не нарушава

съвършенството

                            на близостта ни.

© Стоян Радулов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • грабващо.
  • О, колко сте мила! Панагюрище е, разбира се Макар, че нито градът, нито улицата имат значение за важното, което се случва между тези редове. Все пак това е за моята улица, а тя е с паваж и стари дувари, също както и тази, на която се намира къщата на Княгинята... Мда, спомени...
  • Прочетох го и първата ми асоциация бе Панагюрище и улицата, на която е къщата на Райна Княгиня. Може би защото и аз съм вървяла по нея ръка в ръка с някого. Спомени...
    Панагюрище е, нали? Невероятен си!
    Очаквам с нетърпение следващите ти публикации!
  • Каменният тътнеж на тишината ме убива...
    Говори ми,
    за да чуя, че в скалите има незабравка жива!...
Propuestas