Кожата й млечно бяла - 

нежност на ръба на грях,

очите й от лешник отбрулени -

лешници, побиращи в себе си

целия свят.

Щом я зърнеха албаносите, 

след нея се извръщаха със гняв,

косите й черни касиси -

и вятъра в тях носи писмото

за любов.

От пясъчен часовник силуетът й изваян,

и времето тъй бързо изтичаше

в ръцете на нейния избраник

и те се полюшваха от страх.

Устните й бяха сладки и от

сладостта във виното се стичаха 

желанията, от купища рози

по-уханни, по-червени от кръвта.

И пиеше той от тях вино и вода,

от война се бе завърнал сякаш,

а беше само дошла нощта.