* * *
Кожата й млечно бяла -
нежност на ръба на грях,
очите й от лешник отбрулени -
лешници, побиращи в себе си
целия свят.
Щом я зърнеха албаносите,
след нея се извръщаха със гняв,
косите й черни касиси -
и вятъра в тях носи писмото
за любов.
От пясъчен часовник силуетът й изваян,
и времето тъй бързо изтичаше
в ръцете на нейния избраник
и те се полюшваха от страх.
Устните й бяха сладки и от
сладостта във виното се стичаха
желанията, от купища рози
по-уханни, по-червени от кръвта.
И пиеше той от тях вино и вода,
от война се бе завърнал сякаш,
а беше само дошла нощта.
© Александра Ангелова All rights reserved.
