16 jun 2009, 11:27

***

  Poesía
867 0 0

Да пиша песен, за тишината, предполагам е безсмислено,

такава песен стойност никаква не притежава,

съжалявам, задължава ме изкуството,

в музика света действителен да претворявам.

 

Да затвориш нищото във петолиния,

 с паузи да редуваш паузите

 и с гения си да му предадеш безсмъртие -

глупаво е, глупаво е,

съжалявам...

 

И все пак тишината  предпочитам пред заблудите,

за безсмъртни, непреходни истини,

редувани, със глупостта на моралистите.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антоан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...