16 jun 2009, 11:27

***

  Poesía
871 0 0

Да пиша песен, за тишината, предполагам е безсмислено,

такава песен стойност никаква не притежава,

съжалявам, задължава ме изкуството,

в музика света действителен да претворявам.

 

Да затвориш нищото във петолиния,

 с паузи да редуваш паузите

 и с гения си да му предадеш безсмъртие -

глупаво е, глупаво е,

съжалявам...

 

И все пак тишината  предпочитам пред заблудите,

за безсмъртни, непреходни истини,

редувани, със глупостта на моралистите.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антоан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...