Jun 16, 2009, 11:27 AM

***

  Poetry
868 0 0

Да пиша песен, за тишината, предполагам е безсмислено,

такава песен стойност никаква не притежава,

съжалявам, задължава ме изкуството,

в музика света действителен да претворявам.

 

Да затвориш нищото във петолиния,

 с паузи да редуваш паузите

 и с гения си да му предадеш безсмъртие -

глупаво е, глупаво е,

съжалявам...

 

И все пак тишината  предпочитам пред заблудите,

за безсмъртни, непреходни истини,

редувани, със глупостта на моралистите.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антоан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...