7 may 2014, 9:00

Ад

558 0 2

Ти болиш… дълбоко в мене...
И болиш… "във" душа и сърце.
А аз горя в пламъци и угасвам.
Аз - в огньове, а ти - сляп и ням!

Цялата съм в рани, неизлечими…
В ръка държиш кама, а другата-
широко протегната и нежно ме гали.
Така ли се дава горчива надежда,

за успокоение, за малко, за кратко?!
Че аз, недоубита… в огън и жупел,
изгарям в надежди, в жар и пепел!
Не нанасяш последен удар… подло!

Ти кървиш… "във" измъчено сърце,
а там е мъка… не е за приказване!
Аз горя, а ти, сетне не ме довършваш,
аз - в огньове, а ти така и не идваш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Емилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не знам, просто в този момент съм била в такова настроение и така съм писала(малко небрежно), но моежеш да дадеш идея, как да звучи по-добре
  • хареса ми смисълът и как си го изказала чрез думи, но няма абсолютно никакъв ритъм на тези думи(или поне аз не го хващам), което ми пречи много... може би е нарочно, не знам. Но лично на мен не ми стои добре така!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...