7.05.2014 г., 9:00 ч.

Ад 

  Поезия » Любовна
421 0 2

Ти болиш… дълбоко в мене...
И болиш… "във" душа и сърце.
А аз горя в пламъци и угасвам.
Аз - в огньове, а ти - сляп и ням!

Цялата съм в рани, неизлечими…
В ръка държиш кама, а другата-
широко протегната и нежно ме гали.
Така ли се дава горчива надежда,

за успокоение, за малко, за кратко?!
Че аз, недоубита… в огън и жупел,
изгарям в надежди, в жар и пепел!
Не нанасяш последен удар… подло!

Ти кървиш… "във" измъчено сърце,
а там е мъка… не е за приказване!
Аз горя, а ти, сетне не ме довършваш,
аз - в огньове, а ти така и не идваш...

© Галя Емилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не знам, просто в този момент съм била в такова настроение и така съм писала(малко небрежно), но моежеш да дадеш идея, как да звучи по-добре
  • хареса ми смисълът и как си го изказала чрез думи, но няма абсолютно никакъв ритъм на тези думи(или поне аз не го хващам), което ми пречи много... може би е нарочно, не знам. Но лично на мен не ми стои добре така!
Предложения
: ??:??