Кажи ми грях ли е че те обичам?
Защо наказваш ме така? 
В любов и вярност ти се вричам,
а ти раняваш моята душа.
Боли ме от думите твои,
сърцето от болка кърви,
не виждаш сълзите мои,
рушиш милиони мечти.
Кажи веднъж "обичам те, мила"
погали нежно моето лице,
нека усетя твоята закрила,
нека докосна твоето сърце.
Но сякаш това ще остане само мечта ,
макар да знам, че ме обичаш,
сякаш криеш някаква тайна,
сякаш безкрайно всичко ще отричаш.
Загубих всякаква надежда,
загубих вяра в любовта.
Невиждам всичко лесно да се подрежда,
май наистина всичко това е лъжа...