18 июл. 2007 г., 22:47

* * *

832 0 0
Кажи ми грях ли е че те обичам?
Защо наказваш ме така? 
В любов и вярност ти се вричам,
а ти раняваш моята душа.
Боли ме от думите твои,
сърцето от болка кърви,
не виждаш сълзите мои,
рушиш милиони мечти.
Кажи веднъж "обичам те, мила"
погали нежно моето лице,
нека усетя твоята закрила,
нека докосна твоето сърце.
Но сякаш това ще остане само мечта ,
макар да знам, че ме обичаш,
сякаш криеш някаква тайна,
сякаш безкрайно всичко ще отричаш.
Загубих всякаква надежда,
загубих вяра в любовта.
Невиждам всичко лесно да се подрежда,
май наистина всичко това е лъжа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...