30 jul 2004, 4:48

Ада наречен Живот

  Poesía
1.3K 0 1
Да, ето отново е нощ!
Отново болката напира в гърдите ми,
очите ми отново плуват в сълзи
и като на изтъркана плоча всичко се повтаря -
отново... и отново...
Сякаш светът е обвит в тънка паяжина,
изтъкана от болка и горчивина...
Щастие не съществува,
мечтите са измама,
а надеждата е погребана жива.
Всичко, в което вярвах,
сякаш потъна в земята,
останаха само грозните спомени,
които да ми напомнят,че някога сам била жива...
Но това бе много отдавна...!
Сега съм просто фигура,
останки от слънчевото момиче, което бях.
Сега съм сянка, подвластна на мрака -
с упостошена душа,празно сърце
и кървящи от безсилие очи!
Да, това съм аз - казвам се Нищо!
Не искам живот пълен с измами,
не искам любов пълна с лъжи,
не искам щастие, изградено от фалшиви усмивки.
Искам просто всичко да свърши...,
защото краят е пътят към моя Рай!
Аз заменям живота си за бързата смърт,
любовта, която получавам - за малко безразличие...
Давам всичко,само Ада, наречен Живот ,за мен да приключи!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тони Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...