Да, ето отново е нощ!
Отново болката напира в гърдите ми,
очите ми отново плуват в сълзи
и като на изтъркана плоча всичко се повтаря -
отново... и отново...
Сякаш светът е обвит в тънка паяжина,
изтъкана от болка и горчивина...
Щастие не съществува,
мечтите са измама,
а надеждата е погребана жива.
Всичко, в което вярвах,
сякаш потъна в земята,
останаха само грозните спомени,
които да ми напомнят,че някога сам била жива...
Но това бе много отдавна...!
Сега съм просто фигура,
останки от слънчевото момиче, което бях.
Сега съм сянка, подвластна на мрака -
с упостошена душа,празно сърце
и кървящи от безсилие очи!
Да, това съм аз - казвам се Нищо!
Не искам живот пълен с измами,
не искам любов пълна с лъжи,
не искам щастие, изградено от фалшиви усмивки.
Искам просто всичко да свърши...,
защото краят е пътят към моя Рай!
Аз заменям живота си за бързата смърт,
любовта, която получавам - за малко безразличие...
Давам всичко,само Ада, наречен Живот ,за мен да приключи!!!