9 oct 2008, 14:46

Адам и Ева

  Poesía » Otra
677 0 2
На сцена винаги са двама.
/И неизбежни - всичките останали/.
Но те са...публика.
А Той е ... мъжкото начало
/семе на Адама ли?!/.
Решил, че трябва да му е подвластна.
а тя пък - /луда ли?!/,
че  пак от ябълката си отхапа?
Любопитна.
Ева някаква.
Прогледнала...
Все пак жена е.
И женското начало ще играе.
Но вместо ябълки от Рая,
в пазвата си скрила е
...змията ?!
На сцената са.
Пак ще се играе.
И спускат се завесите на мрака.
А после - само тишина е.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това е то да си жена.. Харесах!
  • Не е подвластна тя
    и не е вещ, а личност!
    И след това Тя пак ще я играе-
    играта, но ще бъде Себе си за Вечност!
    Нелкоооо*!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...