Oct 9, 2008, 2:46 PM

Адам и Ева

  Poetry » Other
676 0 2
На сцена винаги са двама.
/И неизбежни - всичките останали/.
Но те са...публика.
А Той е ... мъжкото начало
/семе на Адама ли?!/.
Решил, че трябва да му е подвластна.
а тя пък - /луда ли?!/,
че  пак от ябълката си отхапа?
Любопитна.
Ева някаква.
Прогледнала...
Все пак жена е.
И женското начало ще играе.
Но вместо ябълки от Рая,
в пазвата си скрила е
...змията ?!
На сцената са.
Пак ще се играе.
И спускат се завесите на мрака.
А после - само тишина е.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това е то да си жена.. Харесах!
  • Не е подвластна тя
    и не е вещ, а личност!
    И след това Тя пак ще я играе-
    играта, но ще бъде Себе си за Вечност!
    Нелкоооо*!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...