9 окт. 2008 г., 14:46

Адам и Ева

679 0 2
На сцена винаги са двама.
/И неизбежни - всичките останали/.
Но те са...публика.
А Той е ... мъжкото начало
/семе на Адама ли?!/.
Решил, че трябва да му е подвластна.
а тя пък - /луда ли?!/,
че  пак от ябълката си отхапа?
Любопитна.
Ева някаква.
Прогледнала...
Все пак жена е.
И женското начало ще играе.
Но вместо ябълки от Рая,
в пазвата си скрила е
...змията ?!
На сцената са.
Пак ще се играе.
И спускат се завесите на мрака.
А после - само тишина е.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това е то да си жена.. Харесах!
  • Не е подвластна тя
    и не е вещ, а личност!
    И след това Тя пак ще я играе-
    играта, но ще бъде Себе си за Вечност!
    Нелкоооо*!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...