* * *

                             Мрачни акорди

                  Какво съм за света така чудесен
                  - безгласна буква в неиздаден стих,
                  измъчената пауза във песен,
                  четвъртата картина от триптих...

                  В театъра житейски (без суфльори)
                  не съм дори наклонено дърво,
                  дори не съм и храст, и лист отронен,
                  в реда числа - най-малкото число,

                  една от мравките, работещи без памет,
                  пчеличката покорна в своя кошер,
                  във малка дупчица завръщащ се на завет
                  все още жив, но до кога, О, Боже...