20.06.2009 г., 20:36

* * *

829 0 1

                             Мрачни акорди

                  Какво съм за света така чудесен
                  - безгласна буква в неиздаден стих,
                  измъчената пауза във песен,
                  четвъртата картина от триптих...

                  В театъра житейски (без суфльори)
                  не съм дори наклонено дърво,
                  дори не съм и храст, и лист отронен,
                  в реда числа - най-малкото число,

                  една от мравките, работещи без памет,
                  пчеличката покорна в своя кошер,
                  във малка дупчица завръщащ се на завет
                  все още жив, но до кога, О, Боже...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Хаджипопгеоргие Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...