20 июн. 2009 г., 20:36

* * *

833 0 1

                             Мрачни акорди

                  Какво съм за света така чудесен
                  - безгласна буква в неиздаден стих,
                  измъчената пауза във песен,
                  четвъртата картина от триптих...

                  В театъра житейски (без суфльори)
                  не съм дори наклонено дърво,
                  дори не съм и храст, и лист отронен,
                  в реда числа - най-малкото число,

                  една от мравките, работещи без памет,
                  пчеличката покорна в своя кошер,
                  във малка дупчица завръщащ се на завет
                  все още жив, но до кога, О, Боже...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Хаджипопгеоргие Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...