20 июн. 2009 г., 20:36

* * *

835 0 1

                             Мрачни акорди

                  Какво съм за света така чудесен
                  - безгласна буква в неиздаден стих,
                  измъчената пауза във песен,
                  четвъртата картина от триптих...

                  В театъра житейски (без суфльори)
                  не съм дори наклонено дърво,
                  дори не съм и храст, и лист отронен,
                  в реда числа - най-малкото число,

                  една от мравките, работещи без памет,
                  пчеличката покорна в своя кошер,
                  във малка дупчица завръщащ се на завет
                  все още жив, но до кога, О, Боже...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Хаджипопгеоргие Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...