20 июн. 2009 г., 20:36

* * *

831 0 1

                             Мрачни акорди

                  Какво съм за света така чудесен
                  - безгласна буква в неиздаден стих,
                  измъчената пауза във песен,
                  четвъртата картина от триптих...

                  В театъра житейски (без суфльори)
                  не съм дори наклонено дърво,
                  дори не съм и храст, и лист отронен,
                  в реда числа - най-малкото число,

                  една от мравките, работещи без памет,
                  пчеличката покорна в своя кошер,
                  във малка дупчица завръщащ се на завет
                  все още жив, но до кога, О, Боже...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Хаджипопгеоргие Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...