Лястовиците ниско летят, а въздухът лепне.
И толкова тихо е, чак мухите се крият нейде в обора.
Пред дъжд е.. Па̀ри нозете крайпътната пепел.
Пуст е пътят. Няма ни добитък, ни хора.
Само баба със забрадката от бял тензух
се щура безплътно в царевича̀ка по икиндия.
В престилката с няколко кочана мамул,
шепа сливи и десетина зърна от кайсия.
Разпознах се в прегръдката на стара череша.
В басмена рокля и с оня смешен детски бретон.
С кукла от царевична шума, косата от свила ѝ реша,
сред опияняващ дъх на стипчив пелин и озон. ...