Адрес: "На село…при баба"
Лястовиците ниско летят, а въздухът лепне.
И толкова тихо е, чак мухите се крият нейде в обора.
Пред дъжд е.. Па̀ри нозете крайпътната пепел.
Пуст е пътят. Няма ни добитък, ни хора.
Само баба със забрадката от бял тензух
се щура безплътно в царевича̀ка по икиндия.
В престилката с няколко кочана мамул,
шепа сливи и десетина зърна от кайсия.
Разпознах се в прегръдката на стара череша.
В басмена рокля и с оня смешен детски бретон.
С кукла от царевична шума, косата от свила ѝ реша,
сред опияняващ дъх на стипчив пелин и озон.
Сън ли е, спомен ли, но аз съм нещо като
посестрима на Алиса в страната на чудесата.
С чаша издоено току що прясно мляко
и с още топла мекица от баба в ръката.
Лято на село - толкова простичко, истинско!
Сред здравец, чимшир и мушкато. Ех, минало…
Щурци и светулки край малката селска речица
съпровождат времето, безвъзвратно отлитнало.
Виждам онова слабичко, градско дете,
(макар, че само по очите днес си приличаме).
Към живия корен благодарност и обич расте
и памет, с времето все по - пречистена!
Всяка нощ в спомените си пътувам натам,
макар къщата отдавна да е празна и остаряла.
Докато очите ми гледат, тя за мен ще е храм.
Само казвам адреса: "На село … при баба".
© Даниела Виткова All rights reserved.
