ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
348 2633
21.06.2022 г., 13:51 ч.

Адрес: "На село…при баба" 

  Поезия
1473 5 47

Лястовиците ниско летят, а въздухът лепне.

И толкова тихо е, чак мухите се крият нейде в обора.

Пред дъжд е.. Па̀ри нозете крайпътната пепел.

Пуст е пътят. Няма ни добитък, ни хора.

 

Само баба със забрадката от бял тензух

се щура безплътно в царевича̀ка по икиндия.

В престилката с няколко кочана мамул,                 

шепа сливи и десетина зърна от кайсия. 

 

Разпознах се в прегръдката на стара череша.

В басмена рокля и с оня смешен детски бретон.

С кукла от царевична шума, косата от свила ѝ реша,

сред опияняващ дъх на стипчив пелин и озон.

 

Сън ли е, спомен ли, но аз съм нещо като

посестрима на Алиса в страната на чудесата.

С чаша издоено току що прясно мляко

и с още топла мекица от баба в ръката.

 

Лято на село - толкова простичко, истинско!

Сред здравец, чимшир и мушкато. Ех, минало…  

Щурци и светулки край малката селска речица                        

съпровождат времето, безвъзвратно отлитнало.

 

Виждам онова слабичко, градско дете,

(макар, че само по очите днес си приличаме).

Към живия корен благодарност и обич расте

и памет, с времето все по - пречистена!

 

Всяка нощ в спомените си пътувам натам,

макар къщата отдавна да е празна и остаряла.

Докато очите ми гледат, тя за мен ще е храм.

Само казвам адреса: "На село … при баба".

© Даниела Виткова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не може така безотговорно да напускаш, на кого ни оставяш,... разчитахме на теб да понаучим нещо ново за одеждите, обичаи и т.н.Гледам и сега е жътва,пък никой не носи забрадка, а някакви омачкани бейСболни шапки...
  • Пренаситен с обич стих.
  • Таня, Скитница, благодаря ви от сърце за хубавите думи!
  • Много е хубаво стихчето ти, Дани! Изпълнено с много уют и любов! Тези спомени остават в сърцето и продължават да топлят!

    ПП Опитах се да изчета коментарите, но не си заслужава! Продължавай да пишеш все така със сърцето си!
  • Хубаво е!
  • Наде, ти си от поетите тук, на които не спирам да се възхищавам. Благодаря, сърдечно ти благодаря за топлите думи!
  • Дани, четох коментарите без да се логна, че този красавец мужик ми е на блок листата. Пиши, миличка. В творбите ти има затрогваща искреност.
  • Един човек не би променил усещането ми, че публикувайки тук, в "Откровения", срещаме добронамерени и талантливи творци - семейство, което подкрепя с добра дума, с тактичен съвет, с пример за качествена поезия. Отново благодаря на всички, които усетиха другия, дълбокия смисъл, който вложих в стихотворението си. Вие сте моят лакмус и подкрепа, когато се колебая дали да се откажа или да продължа. Благодаря ви от сърце!
  • Аз пък бих посъветвал авторката да не слуша ничии съвети, и да не и пука. Стихотворението си е нейно, и ще си прави каквото си поиска с него. Уф-уф, както би казал Ташунко Сапа, аман от доброжелатели под туй небе...
  • Всеки има своите спомени с баба. Всички сме от различни краища на страната, а аз дори нямам село, защото съм градско чедо.
    Хубаво стихотворение. Изпълнено с любов и носталгия по детството.
  • Голяма дискусия се заформи тука, Дани умориха те, спрете вече, забрадка, та забрадка, който чете коментарите, не може да ги свърже със стиха, това продължава от сутринта. Вижте само колко е хубаво стихотворението, та кой си няма баба, барем нея уважете!
  • Дани, вярно е
    Ама супер, а, 57 коментара
  • Момичета, аз ви предлагам да го оставите Анани малко "гладен", защото той наистина се "храни" така, има вълчи глад за внимание
  • И що ги гледате тези носии? Аз не помня моята баба да съм виждала с носия. Тензух и хасе: хасето за чаршафи, а тензухът за забрадки и бебешки пелени. Анани - вадиш назад от архивите. Реже се квадрат и се сгъва по диагонал. Как не ти писна! По мое време бабите не бродираха носии, а само карета и плетяха фланели и шушони. Да ти обяснявам ли какво е каре?
    Анани - този стих не ти е етномузей, а спомени на авторката.
  • И каква е тази материя според теб, има го в Pinterest, като гледам, май, май прилича точно на твойта тензухена забрадка По-надолу има още
    https://www.pinterest.com/pin/122230577375629849/
  • Човече, спри да се излагаш, като го сгънеш на две, тензухът съвсем не е прозирен, отделно, че имам на село на къщата достатъчно такива. Даже се сещам, че имам снимка от детството си с носията на баба, тя искаше да ме снима, и с точно тензухена забрадка. Смешен си.

    Хайде и аз да ти прикача тензухена забрадка, която, както виждаш като се сгъне, ама съвсем не е прозрачна.

    https://www.olx.bg/d/ad/karpa-zabradka-za-nosiya-CID618-ID8B1c6.html
  • Анани, да ме прощаваш, добре ли разгледа снимките. Прикачих и на баби с бели забрадки, а както ти разказах по-долу, по моето детство тензухът беше безкрайно евтин и бабите го използваха за забрадки - нещо да съм излъгала??? Ха спри да се излагаш, човече.
    1. И бабите са били с бели забрадки.
    2. По времето на соца тензухът струваше стотинки и нашите баби си шиеха забрадки от него. Да те светна - тове е 70-те години. Аз съм на 58.
  • Добавям още една снимка, от група във фейсбук за народни обичаи, с автентично пресъздадени облекла, даже и коментари има.
    https://www.facebook.com/photo/?fbid=3854299248028669&set=gm.3765486513676355
  • Не е нужно да прикачва, Анани, ако познаваше творчеството на Владимир Димитров-Майстора, щеше да ти е ясно. То бива упоритост и инат, ама твоето е супер навъпреки.
    http://www.referati.org/vladimir-dimitrov-maistora/92582/ref

    Мома на фон с ябълки - бяла кърпа
    Жетварки - бели забрадки

    Ето и материал за автентичните традици във Софийско.

    https://zapernik.com/2020/08/13/105847/tradicziya-v-graovo-zhetvarki-po-litaczi-ozhanaha-nivata-na-chorbadzhi-marko-ot-dolna-sekirna-video/
  • Два дни нямах възможност да надникна тук и сега.... не мога да повярвам каква енергия си похабил, уважаеми khanas (Анани Ананиев)... Дори не си заслужава в раздел "Фотография" да прикача точно такава снимка. Предполагам, тогава ще се хванеш я за фустата и, я за някоя ... шевица
    Благодаря на всички вас, приятели, че намерихте хубави думи за стихотворението ми. Написах го с обич и благодарност. Днес в Кюстендил има празник на черешата. Е, купих си няколко зърна
  • В тази страна на чудесата навярно всеки е бил. Затова звучи толкова истински този стих. Но и болезнено, защото този начин на живот е безвъзвратно отминал. Ние тук сме свидетелите на последните мохикани. А за подробностите - и моята страна на чудесата може би да е била малко по-различна, но адреса е един: "На село … при баба".
  • Язък за хубавото стихотворение...Дани, хич да не ти пука
    И на мен ми хареса,...бил съм по сенокос и по жътва на село и познавам селото не от музейни експонати , а на живо както се казва
    Според мен много вярно си пресъздала картината, а да спорим за забрадки,... е малко смешно, нали
  • "Цели четиридесет години — от млада булка до старица — тя се движеше в кръчмата между мъже усмихната,..."
    "Гераците" на Елин Пелин

    "Що ли мисли тая старица над тая бистра водица? – Трябва за вода да е жадна! – Хайде да я напоим!"
    "Три умни глави"
    Елин Пелин

    старец и старица недостойни думи?
  • Всеки твой коментар е спам. Абсолютно всеки. Стиска ми. Не си първият, нито последният, който търси внимание, защото не го получава.
  • Предложих само да отвориш тема във форума, стиска ли ти
  • Безкрайните ти и безпочвени коментари няма как да се считат за "нещо нормално". Ха спри и си отвори тема във форума.
  • Спамиш при това напълно ценасочено, току-що ти постнах разказ от Елин Пелин, в който се говори за бяла пребрадка. А той е познавал навиците и обредите по-добре от нас. Ако си умен и наистина не желаеш да спамиш, просто спри да се обясняваш и отвори тема във форума. То не е само тук, навсякъде, където си нагазил, си се упражнявал в риторика, много пъти безсмислена.
  • Анани, от София съм, имах си и софийско село, достатъчно време съм прекарала там, баба ми ме водеше и на черква, че ме и покръсти на 13 години. И твърдя, че лятото носеха забрадки от тензух. Категорична съм. И знам защо. Тензухът струваш стотинки, ако не знаете, пенсията по старост беше 15 лв. Баба ми нямаше и ден трудов стаж. Затова беше принудена до края да гледа и прасе, и да си сади картофи, и домати, и чушки. Ако не ти е известно, България има различни краища.
    Сигурно и Елин Пелин е бил неграмотен, ха прочети края на "По жътва" - "Бяла пребрадка небрежно бе паднала над чело, да засени хубавото й лице."
    https://chitanka.info/text/5293
  • Анани, ти явно не си имал село, бабите се избиваха да си купуват тензух за забрадки. Защото лесно се переше, бръзо съхнеше. Ха спри да се обясняваш като вдовица на изповед, оспами хубавото стихотворение и съвсем безповодно.
    Иначе точно така минаваха сутрините ми през ваканцията - и мекиците, и млякото - баба оставаше една чаша на малкото прозорче и го пиех хладко, никога няма да забравя този вкус.
    Относно "зърна от кайсия" предлагам следната редакция

    шепа сливи и десетина узрели кайсии...
  • Здравейте, Даниела. Стихотворението Ви е много хубаво. Топло, сърдечно. Поздравления.
    khanas (Анани Ананиев) споделя това, което го смущава в стихотворението и аз смятам, че той има основание, ако авторката си беше поставила за цел написаното от нея да има етнографско звучене. Тоест да представя българските народни обичаи и традиции. Тя обаче пише за баба си и личните си преживявания, така че забележките в случая според мен са излишни.
    „Зърна от кайсия“ и мен ме смущава, като израз. Бих посъветвала авторката, когато е готова и намери подходящите думи да направи промяна на този израз в текста.
  • Да кажа аз защо спами толкова Анани: защото има свободно време и енергия. Днес обект на спама му е горката баба на Дани в това стихотворение. Утре - кой знае кой друг. Внимавайте какво пишете - Анани вижда всичко. И знае всичко. 😆

    Извинявай, Дани: то не се трае вече бе. От кумова срама човек може да замълчи поне, от уважение към паметта на старицата. Ама - не. Анани се чувствува (ние в етнографския музей в Бургас така казваме, понеже сме от странджанско: “чувствуваме”) длъжен. На всеки и за всичко.
  • Това е в спомените на авторката, така се е запечатила в съзнанието баба ѝ, така го е написала,
    Мъжете сте по детайлите, жените запомняме емоционално впечатленията.

    В някои райони "сеят", а не садят или разсаждат разсад. А се сеят семена. В софийско казват "отивам да вадя зелето", което не означава буквално, че ще го вади, изважда, а че ще пусне вадата да го полее.
    Зърна има гроздето, царевицата и др., нещо, което се рони или ронка. Някъде зърно е нещо дребно, както е обяснила авторката. Защо въобще са всичките тези коментари, не разбрах?
    Поезията е това: възприятия, въображение, впечатления.
  • Стихотворението е прекрасно,топло и задушевно,пренесох се и аз при баба.Дани, останаха само спомени и хубави стихове, с наслада го прочетох и ти благодаря за доставеното удоволствие!
  • За мен е по-важно това,че стихотворението е много топло,красиво и идва от душата на Даниела,за което я поздравявам от сърце!
  • Анани, не разбирам защо с такава упоритост спамиш?
  • khanas (Анани Ананиев) - черна забрадка се носи до година.
    Жетварите (не само жените) са жънели с тензухени забрадки.
    Мъжете са ги връзвали като пиратски през челото да попиват потта.
  • Излишно се дразните и обиждате. Има много речници на българския език: единият е пълен, стигнал до 15-ти том, Български тълковен речник, Идеографски диалектен речник, Диалектен речник, Тълковен речник и т.н. В западна България казват пръжки, в североизточна - джумерки... Жените научиха, че бялото не привлича слънцето, а и тензуха лесно се пере и съхне, и почнаха да носят забрадки от тензух, когато работят на полето. В Гугъл ще намерите статии за семена от кайсии...
  • Не споря,сигурно е така.Виждам,че си проучил нещата,но има и едно "но"- а то е,че понякога тези теоретици -етнографи са толкова далеч от живота,а и самият живот много се е променил.Не бива да спорим,във всяка теза има някаква истина.За Даниела това е било истина - нейният спомен!
  • Анани,не зная какъв селянин си,но белите забрадки от тензух са много популярни из нашите села.Аз самата имах един такъв подарък -бяла тензухена забрадка, цялата обшита с червен конец и вплетени ситни мъниста!
  • Уф... Стига спамихте, че ще ви изпратя при баба ми да ядете сирене! Аз съм до тук!
  • Късно е, традициите не са това, което бяха....
  • Размяхте ме искрено. Така ме разсмиват всезнайковците. Виж, многознайковци са друго нещо. И да, баба ми носеше бяла тензухена забрадка с дълги краища до кръста. Повече не и дрънкайте костите, нито ми вменявайте поетични измислици. Второ: точно терминът "зърна" се използва по нашия край, когато се отнася за дребни плодове. Вече не ми е интересно да събеседвам с вас. Лека нощ, почивайте!
  • От северозападния край съм. Баба ми почина на 99 години. Носеше забрадка от чисто бял тензух! В единия край, във възелче, винаги имаше по няколко монети по 10 ст. Даваше на всяко от внучетата си. Понякога да си от село не е достатъчно 🙂
  • Анани, там, където живееше баба ми не се казва сминдУх, а смИндух. Ударението опровергава вашето предложение. Също така няма нищо общо с "дух"... 😇🙃 А и няма да съм аз, ако не напиша стиха си така, както го чувствам 🙂 Благодаря ви все пак, сънчево лято!🌞
  • Тони, просто се върнах в минало - невъзвратимо време Отново ти благодаря за хубавите думи и за поставянето на стиха в "любими"! Красиво и незабравимо лято!
    Генек, сърдечно благодаря и на теб, че прочете и коментира. За мен това е добър стимул! Честит първи летен ден и слънчево лято!
  • Хареса ми.
  • Дани, благословена да си в това пътуване при баба, наслади се максимално на красотата и любовта, с която тя те посреща. Красива идилия!
Предложения
: ??:??