10 jun 2015, 19:50

Адронен Колайдър

  Poesía
704 0 0
Адронен колайдер

Няма вечни звезди или вечни вселени,
от Големият взрив остават само следи…
Х-бозоните (щото обичм боза!) са от мене,
а от тебе – свръхнова и букет светлини…

Ускорителят мъжки, още от първия удар,
генерира сърдечен импулс, като зов,
непознатото чувство към теб се надигна
и преля в 9 бала вълна Предлюбов.

И какво, че епохата носеше сивият шлифер,
от баналност, саката кадърност и страх?!...
Преживях Ренесанс на духа и без да съм Шилер,
що е коварство и кое е любов подразбрах.

Тъй вторачен в нежната кожа, отвъд деколтето,
и гърдите ти – луднали топчета сладолед,
спрях да дишам, понеже ми падна пердето,
а корниза ме шибна навярно точно отпред…

Но в живота дух и материя рядко се сплитат –
проумях, че ще скачам от непознат водопад
и наместо взривно да гръмне в сърцето ми,
ускорената антиматерия даде “Пълен назад!“…

След гори от сребристи коси се питам „защо ли?“,
укорявам си зодията, търсеща само баланс…
Ех, сега да се върнем – ще стрелям с протони,
за да грабна целувка от тебе, макар и в аванс…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...