andromen (Иван)

Съзидание 🇧🇬

Като кръв
изтече живота…
Сафарито свърши.
Хиените дни
оглозгаха ...

andromen

Poesía

2015-12-16T07:54:39+02:00 736 3

Време 🇧🇬

Когато трябваше да бъдем верни –
бяхме,
през иглени уши ни вдяваха,
но оцеляхме.
А бе зелена някак си тревата, ...

andromen

Poesía

2015-10-15T21:39:33+03:00 667

Муза 🇧🇬

На ляв завой внезапно ми изскочи,
без опция да свия или спра –
изригна, като хит на Павароти,
самата Муза. И ми взе дъха…
И тръгнаха едни безкрайни рими – ...

andromen

Poesía

2015-07-29T15:00:30+03:00 713 2

Видение 🇧🇬

Навярно нервен, Господ ме изпитва,
изпращайки те пътьом покрай мен,
с едни извивки страстни и усмивка,
напомнящи за други векове…
Признавам си - Да Винчи е изпуснал ...

andromen

Poesía

2015-07-09T20:36:55+03:00 843 8

Адронен Колайдър 🇧🇬

Адронен колайдер
Няма вечни звезди или вечни вселени,
от Големият взрив остават само следи…
Х-бозоните (щото обичм боза!) са от мене,
а от тебе – свръхнова и букет светлини… ...

andromen

Poesía

2015-06-10T19:50:36+03:00 694

Пролет_1 🇧🇬

Въпросителната на щъркела,
върху свода на камбанарията –
семантика на равновесието
или предупреждение за
тленност ?... ...

andromen

Poesía

2015-04-03T16:09:01+03:00 759

Пробуждане 🇧🇬

От очите на влажната пролет се стича тъга
и ръми на Цветница под стрехата.
Няма ангели бели, с големи крила,
няма даже искрици от свещи в тъмата…
Незнайно къде сме затътрили крайници, ...

andromen

Poesía

2015-03-26T21:21:41+02:00 669 1

Раздвоение 🇧🇬

Плътта старее, а Духът нехае
и стръмна пропаст почва да расте
в животът ми затътрил се към края,
една дуалност ще ме разяде.
Разпънат съм на кръст – не зная как, ...

andromen

Poesía

2015-02-20T22:35:54+02:00 746 1

Сонет № 05 🇧🇬

Сабазий ли е слизал със дъжда?
Ръката му събудила е спомен –
под сенките на мъртвите листа,
изригват соковете на живота.
Виж пъпките показали лице, ...

andromen

Poesía

2015-02-05T17:37:00+02:00 755 2

Когато 🇧🇬

Когато вече ме няма, светът, вероятно,
ще стане свободен и мъничко по-широк –
колкото накуцващото ми паркомясто,
колкото дъх от балона на белия дроб…
Емигрант на духа ще остана, в отвъдното, ...

andromen

Poesía

2015-01-24T07:53:57+02:00 647

Трябва 🇧🇬

Трябва
Трябва да има някой, който да става рано,
да вдига Слънцето и да пладнува с потта си,
някой сам да паркира колата на залеза
и да приспива с всички дертове във съня. ...

andromen

Poesía

2015-01-14T07:45:00+02:00 771 1

Състояние 🇧🇬

Ще си остана семпъл и невеж
с едното мимолетно съзерцание -
в архива на Природата безбрежен
се взирам в предлози и окончания...
Сред толкоз причудливи същества, ...

andromen

Poesía

2014-12-16T21:26:03+02:00 911 2

Арсен Люпен 🇧🇬

С монетите от жълтите листа
навярно съм крадецът-джентълмен –
в разбитият трезор на есента,
се къпя в алтруизма си вроден...
И просяци с невярващи очи ...

andromen

Poesía

2014-11-19T07:34:26+02:00 657 2

Полиграфия 🇧🇬

Пергаментът на есенните листа –
четиво за отчаяни птици…
В библиотечния хълм на града
декламират в захлас политиците …
И в интимният унес на проза, ...

andromen

Poesía

2014-11-07T07:41:34+02:00 1.2K 7

Полиграфия 🇧🇬

Пергаментът на есенните листа –
четиво за отчаяни птици…
В библиотечния хълм на града
декламират в захлас политиците…
И в интимния унес на проза, ...

andromen

Poesía

2014-11-04T22:30:30+02:00 646 1

Лято 🇧🇬

Ах, портокалът на слънцето в горската пазва…
Ах, аромата на младост и дързък мерак…
…Няма ги вече смокините, нито листата им
криещи мокрия трепет в летния зрак.
Сламено, лятото непълнолетно изтече ...

andromen

Poesía

2014-10-17T21:25:33+03:00 740 1 3

Есенно 🇧🇬

Духна и на душата стаена й притъмня,
меката есен си тръгна с тъжна усмивка…
Вятър свирука банална фуга с уста -
не му пука за моята участ горчива…
Очите на кестена бодливо се търкулиха ...

andromen

Poesía

2014-10-03T14:21:09+03:00 663 1

Синтаксис 🇧🇬

Дали защото остарявам
и виждам залези след мен,
часовникът ми изостава
и се улавям упоен.
Превърнал съм се във мърморко ...

andromen

Poesía

2014-09-20T09:59:45+03:00 710 2

Когато в ада валеше дъжд 🇧🇬

Когато в ада валеше дъжд
На мама
Изведнъж стана тъмно и пусто,
като пропаст пред крехки нозе,
изведнъж – без надежда за утре… ...

andromen

Poesía

2014-07-26T14:38:14+03:00 764 6

Молитва 🇧🇬

Молитва
На упоритите молитви (не за себе си)
все още отговор на съм получил от Всевишния.
Дано от болниците да излязат с въздишка всички,
за гладните – ракия , хляб и малко зрелища… ...

andromen

Poesía

2014-06-10T19:23:58+03:00 765 4

Присъда 🇧🇬

Ако нещо се случи с мен, случайно
ще научиш от дъното на жълтата преса.
Ала какво значение може да има това,
след като никога не съм ти казвал
колко те обичам?!... ...

andromen

Poesía

2014-05-25T16:00:12+03:00 670 1

Херувим 🇧🇬

Един захвърлен ангел в парка спи,
сънувайки сценария на свойто детство.
С крила потръпвайки в рояк мухи
той стиска в шепа щедрото наследство.
Матрицата на вестника е негов дом, ...

andromen

Poesía

2014-05-08T23:00:12+03:00 746 2

Милост за живите 🇧🇬

Милост за живите
Милост за живите, дето не паднаха ничком
и не избраха тихия дом на пръстта…
Имаха зъби да губят, не коленичели -
за кариера, удобства и пълен стомах. ...

andromen

Poesía

2014-03-27T22:08:10+02:00 2.3K 7

Есенна соната 🇧🇬

Няма есенно-жълти листа, няма и вятър,
протоколно изглежда всичко наред –
жегата напомня в повече за плътта ни,
а душата скучае, като снежен човек...
Остава ми трепета и лудата странност, ...

andromen

Poesía

2013-12-28T21:33:00+02:00 733 1

Игнажден 🇧🇬

Отново зима и отново студ...
Едно напомняне на Съвършенния
за тленността.
Щедростта на хората за Коледа - несръчно Разкаяние -
небрежно пуснали търговците отново в Храма. ...

andromen

Poesía

2013-12-21T19:39:31+02:00 1K 2

Атлас 🇧🇬

Да беше кукувица снесла в главата ми яйце,
щях сигурно да бъда много по-честит.
Така дилемата, дали кокошката е първа или не,
ще си остане дебат за моя умствен лабиринт.
По свой си начин с крила припляска дъщерята ...

andromen

Poesía

2013-10-30T21:22:15+02:00 793

Зимни вечери... 🇧🇬

Зимни вечери
Напук на министъра Дянков зелето втаса
и доби солено-тръпчивия вкус на живота,
виното, в каните с изпотени сълзи, се разплака
(то и без друго духът му ще е затворен)... ...

andromen

Poesía

2013-10-17T12:50:12+03:00 1.3K 6

Чешма 🇧🇬

ЧЕШМА
Липсва ми бирата, кацнала върху „дървеното” -
наблюдателен пункт за траекторията на Домашните Кучета (НДК);
врата към седмоъгълния безобразник
на Валентин Старчев; ...

andromen

Poesía

2013-10-06T22:05:35+03:00 814

Аполония 🇧🇬

Аполония
Созопол е виновникът, Созопол е причината
да хвърля мрежи в плиткото, преди да съм узрял...
В градините на Слънцето – фламенко на смокините,
взривили феромоните на късчета кристал. ...

andromen

Poesía

2013-10-01T22:15:39+03:00 815

Завещание 🇧🇬

Завещание
Виноградную косточку в тёплую землю зарою…
Булат Окуджава
Вече зарових семка от грозде в земята,
а не зная дали ще дочакам узрелия плод… ...

andromen

Poesía » Filosófica

2013-09-14T12:25:56+03:00 774 4

Импресионизъм 🇧🇬

Разтопило медта по листата слънцето слиза,
лениво по хълма небесен в пещта от метал.
Сиромашкото лято, захвърлило сетната риза,
заразява ефира с лиричност, тъга и печал.
Но защо ли изтичат очите ми още по залеза, ...

andromen

Poesía

2013-08-31T11:45:00+03:00 903 3

* * * 🇧🇬

Кураж
От керемидите на моя свят
вали зашеметяваща височина...
И не излитане
над всички грешници ...

andromen

Poesía

2013-08-08T23:20:17+03:00 876 3

По Маркес 🇧🇬

По Маркес
„На полковника никой не му пише...”
Телефонът, като свидетел, мълчи забравен от всички
или бъгнат небрежно от диспечера по Вселена,
а по пощата – само фактури. Кой писмо да ти пусне? - ...

andromen

Poesía

2013-08-02T07:51:10+03:00 1.3K 5

Боб Дилън 🇧🇬

Боб Дилън
синоптична прогноза
Съседката със гладни шепи рови
на гълъбите в къщичките, за трохи.
Била учителка от близкото училище ...

andromen

Poesía

2013-07-27T21:47:02+03:00 869 2

Разпятие 🇧🇬

Разпятие
Престани да си да си гледаш часовника – вече нямаш очи!
А и времето, като куче, из двора се скри и навярно заспа.
После съседката край оградата мина със замислените кози
и циферблатът на живия плет съвсем олися. ...

andromen

Poesía

2013-07-27T21:42:26+03:00 946 2

Еротичен монолог 🇧🇬

Еротичен монолог
Песен за банджо и тъпан
в си бемол мажор и терца майорна
На тез години грях ли да наричам
мераците със поглед овлажнен? ...

andromen

Poesía » Otra

2013-07-24T08:24:20+03:00 847 1

Домът на Бернарда Алба 🇧🇬

Домът на Бернарда Алба
“...Небето е от пепел.
Дърветата са бели.”
Такава благородна ми е службата –
подреждам метадоновите рафтове ...

andromen

Poesía

2013-07-19T21:37:10+03:00 1.3K 8

Вино от глухарчета 🇧🇬

Вино от глухарчета
Нима на лятото разплете се съвсем чорапа
и пусна бримка до бедрото на септември?!...
А босоного, детството ми с трън в петата,
обгръща още в спомена туловищата на конете. ...

andromen

Poesía

2013-07-18T21:36:19+03:00 1.7K 1 10

Забриски Пойнт 🇧🇬

Забриски Пойнт
В памет на Микеланджело Антониони
В една квартална кръчма пия херес...
Защо не мога да се примиря?!...
Застанал срещу личното си Его, ...

andromen

Poesía

2013-07-16T22:13:25+03:00 1.2K 4

Клепало 🇧🇬

От мойта малка, килната на юг камбанария,
не виждам твърде от световната поляна...
Крадец на думи е успял олтара да разбие
и с две-три строфи ми отмъкнал скритата поанта.
Залостил вратнята на черепа-параклис ...

andromen

Poesía » Filosófica

2012-04-12T09:32:43+03:00 1.2K 4