4 mar 2010, 20:57

Адът на човешката съдба 

  Poesía » De amor
558 0 0

Защо влизаме в Ада сами?
Защо вярваме на лъжи?
Защо не виждаме често
подлостта в отсрещните очи?
Защо се доверяваме?
Защо се надяваме?
И всеки път в Ада горим...
И често отново и отново грешим...
Защо е толкова гореща страстта?
Защо е толкова ранима любовта?
Защо е толкова рядко приятелството
в света, в света на човека?
Лесно задаваме въпроси, но е възможно
никога да не отговорим на повечето от тях...

© Петя Ченкина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??