4 мар. 2010 г., 20:57

Адът на човешката съдба 

  Поэзия » Любовная
596 0 0

Защо влизаме в Ада сами?
Защо вярваме на лъжи?
Защо не виждаме често
подлостта в отсрещните очи?
Защо се доверяваме?
Защо се надяваме?
И всеки път в Ада горим...
И често отново и отново грешим...
Защо е толкова гореща страстта?
Защо е толкова ранима любовта?
Защо е толкова рядко приятелството
в света, в света на човека?
Лесно задаваме въпроси, но е възможно
никога да не отговорим на повечето от тях...

© Петя Ченкина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??