6 ago 2010, 12:04

Афектирано 

  Poesía » Otra
656 0 6

Стига! И пред кого по-точно се преструваш?

Нима не те познавам като десетте си пръста?

Реши веднъж завинаги със мен да се сбогуваш,

но този път до край, без мисъл за завръщане!

От твоя нарцисизъм ми дойде до гуша!

И все с перо да галя мъжкото ти его!

Омръзна ми да съм онази глупава послушница

и спри да ме сравняваш с бившата, ti prego!

Задръж за други актьорлъка до безкрайност,

че знаеш - точно той пред мене не минава!

А ако аз започна и в живота да играя -

безплатно ще си уреден за Ада!

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!!
  • да си признаем - това внушение е адски докосващо...
    и тази решителност !
  • Много гняв, злъч и болка си насъбрала на лирическия си.
    Финалът ми прозвуча като проклятие...
    Добър стих, макар и с негативно внушение!
    Бъди.
  • Яко,яко,яко!!!
  • Ей за това на някои странички тихомълком си пиша шестичките и се изнасям,за да не стъпя на мина Поздравления,Даниела,хареса ми!
  • Много хъс и сила... Поздравления.
Propuestas
: ??:??