6 авг. 2010 г., 12:04

Афектирано

869 0 6

Стига! И пред кого по-точно се преструваш?

Нима не те познавам като десетте си пръста?

Реши веднъж завинаги със мен да се сбогуваш,

но този път до край, без мисъл за завръщане!

От твоя нарцисизъм ми дойде до гуша!

И все с перо да галя мъжкото ти его!

Омръзна ми да съм онази глупава послушница

и спри да ме сравняваш с бившата, ti prego!

Задръж за други актьорлъка до безкрайност,

че знаеш - точно той пред мене не минава!

А ако аз започна и в живота да играя -

безплатно ще си уреден за Ада!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • да си признаем - това внушение е адски докосващо...
    и тази решителност !
  • Много гняв, злъч и болка си насъбрала на лирическия си.
    Финалът ми прозвуча като проклятие...
    Добър стих, макар и с негативно внушение!
    Бъди.
  • Яко,яко,яко!!!
  • Ей за това на някои странички тихомълком си пиша шестичките и се изнасям,за да не стъпя на мина Поздравления,Даниела,хареса ми!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...