6 авг. 2010 г., 12:04

Афектирано

864 0 6

Стига! И пред кого по-точно се преструваш?

Нима не те познавам като десетте си пръста?

Реши веднъж завинаги със мен да се сбогуваш,

но този път до край, без мисъл за завръщане!

От твоя нарцисизъм ми дойде до гуша!

И все с перо да галя мъжкото ти его!

Омръзна ми да съм онази глупава послушница

и спри да ме сравняваш с бившата, ti prego!

Задръж за други актьорлъка до безкрайност,

че знаеш - точно той пред мене не минава!

А ако аз започна и в живота да играя -

безплатно ще си уреден за Ада!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • да си признаем - това внушение е адски докосващо...
    и тази решителност !
  • Много гняв, злъч и болка си насъбрала на лирическия си.
    Финалът ми прозвуча като проклятие...
    Добър стих, макар и с негативно внушение!
    Бъди.
  • Яко,яко,яко!!!
  • Ей за това на някои странички тихомълком си пиша шестичките и се изнасям,за да не стъпя на мина Поздравления,Даниела,хареса ми!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...