5 feb 2022, 9:36

Афинитет

  Poesía
899 2 7

Висока, руса си кокетка, 
омая ме като дете
и само сладката ти гледка
държа ме в твоите нозе.

 

А гледката си заслужава
на първи ред да си с билет
и погледът ми потвърждава 
моят рядък афинитет.

 

Висока, руса си кокетка
запазила си своя чар, 
а аз като художник с четка
превъплъщавам твоя дар.

 

От чаша вино да отпия
лежало в бъчва сто лета, 
пленен симпатии не крия, 
с коняка в моята ръка! 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кремена Арменчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...