Афинитет

5 feb 2022, 9:36

Poesía

355 2 7

Висока, руса си кокетка,
омая ме като дете
и само сладката ти гледка
държа ме в твоите нозе.

А гледката си заслужава
на първи ред да си с билет
и погледът ми потвърждава
моят рядък афинитет.

Висока, руса си кокетка
запазила си своя чар,
а аз като художник с четка
превъплъщавам твоя дар.

От чаша вино да отпия
лежало в бъчва сто лета,
пленен симпатии не крия,
с коняка в моята ръка!

La obra participa en el concurso:

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Spring_sunrise (Кремена Арменчева)

2022-02-12T09:19:14+02:00

Благодаря, Дочка!
Довереница (Дочка Василева)

2022-02-10T02:57:46+02:00

Успех!
Spring_sunrise (Кремена Арменчева)

2022-02-05T22:12:01+02:00

Мария и Николай, благодаря за пожеланията! А моят герой наистина от стогодишно вино може да се напие 😉! С годините виното става като коняк хубаво!
Niki_art (Николай Василев)

2022-02-05T19:51:26+02:00

Успех, Кремена!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2022-02-05T19:37:06+02:00

Еееех, ама като смеси виното с коняка, наистина ще се напие човечецът, както го приканва Бодлер!🤣Усещам, че му се иска и от любов да е пиян. Ха дано, Креми!👍
Spring_sunrise (Кремена Арменчева)

2022-02-05T11:29:31+02:00

Благодаря, Юри!
Yuri (Yuri Yovev)

2022-02-05T10:04:53+02:00

Успех, Кремена!