Висока, руса си кокетка,
омая ме като дете
и само сладката ти гледка
държа ме в твоите нозе.
А гледката си заслужава
на първи ред да си с билет
и погледът ми потвърждава
моят рядък афинитет.
Висока, руса си кокетка
запазила си своя чар,
а аз като художник с четка
превъплъщавам твоя дар.
От чаша вино да отпия
лежало в бъчва сто лета,
пленен симпатии не крия,
с коняка в моята ръка!
© Кремена Арменчева Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе: