А́гата...

(каприз)

Буря?!...

... Вятър ли стихиен,

ѝли ураган изригва?...

Вихър заблуден ли вие?...

... А́гата в нощта пристига...

Може би със колесница –

теглена от девет коня,

ѝли яхнала Жар-птица

чак оттатък хоризонта?...

Може би е от Звездите

тръгнала в нощта към мене –

с гравитация в душите

през Вселената с летене?...

Сигурно ѝ е студено

да се скита в Необята –

и Огнище споделено

търси тука, на Земята?...

Може би Страстта я мами:

с топлина човешка просто,

ѝли пък с необуздани

чувства в екзотичен остров?...

Може и във вечер лятна

с Вятър тих от самотата –

като шепот непонятна

тя да шумоли в листата!...

Може би самата страда

от безумни разстояния

и броѝ от Звездопада

сипещите се желания!...

Като мит, като легенда

е божествено красива,

а Луната с „пълна бленда” –

просто снима я: „на живо”...

... Есен ли листа заръси,

вятър клоните ли тръска,

ясен Месец ли се свъси –

дребен ли дъждец забръзка:

А́гата ще дойде, зная,

но когато непозната

като буря, като вятър

тя потропа на вратата

трябва ми освен в камина,

но и ритуален (в строга,

свята, култова  съдина)

Звезден... Неизгарящ огън...

... А́гата страстта събрала

на Жените разпиляна –

и Безкрая прелетяла

няма нужда от покана:

– просто грабва я Пейзажа

на Стихийната ни младост,

щом в нощта ще ѝ докажа,

че не е дошла нахалост!...

* * * * * * * * * * * * * * * * *

....А́гата!... Какво пропуснах

аз да доразкажа в ха́оса?...

... Може би как с жадни устни

опознавахме се в за́леза!...

06.01.2019.