Oct 22, 2019, 10:04 PM

А́гата... (каприз)

  Poetry » Other
688 0 1

 

А́гата...

(каприз)

 

Буря?!...

... Вятър ли стихиен,

ѝли ураган изригва?...

Вихър заблуден ли вие?...

... А́гата в нощта пристига...

 

Може би със колесница –

теглена от девет коня,

ѝли яхнала Жар-птица

чак оттатък хоризонта?...

 

Може би е от Звездите

тръгнала в нощта към мене –

с гравитация в душите

през Вселената с летене?...

 

Сигурно ѝ е студено

да се скита в Необята –

и Огнище споделено

търси тука, на Земята?...

 

Може би Страстта я мами:

с топлина човешка просто,

ѝли пък с необуздани

чувства в екзотичен остров?...

 

Може и във вечер лятна

с Вятър тих от самотата –

като шепот непонятна

тя да шумоли в листата!...

 

Може би самата страда

от безумни разстояния

и броѝ от Звездопада

сипещите се желания!...

 

Като мит, като легенда

е божествено красива,

а Луната с „пълна бленда” –

просто снима я: „на живо”...

 

... Есен ли листа заръси,

вятър клоните ли тръска,

ясен Месец ли се свъси –

дребен ли дъждец забръзка:

 

А́гата ще дойде, зная,

но когато непозната

като буря, като вятър

тя потропа на вратата

 

трябва ми освен в камина,

но и ритуален (в строга,

свята, култова  съдина)

Звезден... Неизгарящ огън...

 

... А́гата страстта събрала

на Жените разпиляна –

и Безкрая прелетяла

няма нужда от покана:

 

– просто грабва я Пейзажа

на Стихийната ни младост,

щом в нощта ще ѝ докажа,

че не е дошла нахалост!...

 

* * * * * * * * * * * * * * * * *

 

....А́гата!... Какво пропуснах

аз да доразкажа в ха́оса?...

... Може би как с жадни устни

опознавахме се в за́леза!...

 

06.01.2019.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...